Какво трябва да знаем за цветовите пространства?

Почти всеки човек, може да различи огромно количество цветни комбинации, оттенъци, нюанси. Откакто съществува компютърната графика и цветните дисплеи е имало нужда от някаква стандартизация за това как се визуализират цветовете на различните устройства. Тази стандартизация се нарича цветови модел (или цветови профил). По този начин производителите в някаква степен гарантират, че снимката която виждате на вашия дисплей ще се вижда по много подобен начин и на екрана на вашите приятели (нито ще е прекалено наситена като цвят, нито прекалено тъмна или светла).  Всички цветове, които могат да се възприемат от човешкото око могат да се опишат с триизмерна фигура, в която всеки от тях има координати, които описват цялото цветово пространство което може да се изобрази.

color-spaces (1)

Дисплеите и печатащите машини обаче не могат да покрият цялата гама възможни цветове поради технически пречки (луминофора, който се използва в CRT мониторите, подсветката и филтрите на LCD дисплеите или пък яркостта на пигментите при мастилата). Това налага да се създадат няколко стандарта цветови пространства, които описват какви цветове може да изобрази определено устройство. За улеснение отдолу може да видите двуизмерен разрез на CIE (CIE е организацията която дефинира всички видими цветове) цветовото пространство и сравнение с няколко популярни други модела.

color-spaces (3)

Най-голямата част от графиката обхваща областта с видимите цветове. Останалите триъгълници показват каква част могат да изобразят стандартите, които се използват в различните устройства.

Несъмнено най-масовият в момента е sRGB. Той покрива достатъчно от видимото цветово пространство, за да може да се използва за естествено предаване на цветовете в снимки и всякакви изображения. Повечето монитори и устройства на пазара поддържат sRGB и в момента това е дефакто стандарт, който всички производители са приели.

Другите цветови пространства показани на графиката (Adobe RGB, ProPhoto RGB) обхващат много по-голяма част от областта с видими цветове. Те са възприети за използване при професионална обработка на снимки, видео и всякакви изображения за печат, тъй като могат да покажат повече фини градации в цветовете, а някои определени (ярки) цветове не могат въобще да бъдат изобразени със sRGB. За да се възползвате от AdobeRGB обаче ви е нужен дисплей, който да може да покаже необходимите нюанси.

CMYK пространството описва всички възможни комбинации, които могат да се изобразят на хартия с такива мастила (циан, магента, жълто и черно).

color-spaces (5)

Много от цифровите фотоапарати от по-висок клас ви позволяват да избирате в какво цветово пространство да са снимките (sRGB, AdobeRGB). Тази функция важи само за jpeg или tiff изображенията излизащи от апарата. Ако снимате в RAW формат върху снимките не е приложено никакво цветово пространство и може да го изберете в последствие при конвертирането.

Безсмислено е да се работи в по-голямо цветово пространство, отколкото монитора може да изобрази. Когато една снимка е във Adobe RGB, а използвате програма за преглед на снимки и монитор, които работят на sRGB, цветовете които ще виждате няма да отговарят на реалните (ще бъдат по-бледи). Ако отворите обаче същата тази снимка в програма, която поддържа различни цветови пространства (например Photoshop), цветовете ще изглеждат нормално, тъй като програмата успява да „преведе“ нюансите от AdobeRGB на кой точно нюанс (или поне най-близкият възможен) от sRGB отговаря. Когато предназначението на снимката ще е качване в интернет, най-добрият вариант е да работите в sRGB, тъй като повечето браузери не поддържат друг формат. Снимка качена в AdobeRGB и гледана през браузер, който работи на sRGB ще изглежда с по-бледи цветове.

color-spaces (6)

Освен проблема с поддръжката в интернет, работата с големите цветови пространства поставя и други пречки, особено от хардуерно естество. Нека видим какви по-точно.

Мониторът е устройство, което създава образи с помощта на голям брой цветни точици (наречени пиксели и субпиксели), които погледнати от далеч се сливат в едно цяло и оформят картината му. Съвременните монитори са произведени по LCD TFT технологията. Конструкцията им се състои от “сандвич” от няколко слоя, сред които два поляризатора (разположени под различен ъгъл) и между тях слой с течни кристали. Всяка молекула течен кристал при подаване на напрежение променя ъгъла си и пропуска повече или по-малко светлина, което променя нюанса, който се изобразява в момента.

color-spaces

color-spaces (2)

Пикселите се състоят от три по-малки компоненти (субпиксели), върху които има цветни филтри (червен, зелен и син). Може да ги видите без проблем с помощта на лупа, а читателите с по-остро зрение могат да се пробват дори с невъоръжено око.

color-spaces (4)

Яркостта на дисплея и колко цветове може да покаже зависи от подсветката и типа на матрицата и филтрите. Мониторите със светодиодна подсветка имат по-добър контраст и яркост и в зависимост каква е матрицата на дисплея могат да покажат по-ярки цветове отколкото поддържа sRGB пространството. Типа на екрана TN, VA, IPS, както и колко битов е панела също оказват влияние. Тук идва проблемът. Например, имаме 8 битов екран и подсветката и електрониката му позволяват да покаже AdobeRGB. Монитора на практика ще покаже по-ярки и наситени цветове от стандартните екрани, но заради по-малката прецизност (само 8 бита) няма да може да изобрази толкова плавно тоналните преходи.

color-spaces (7)

Разбира се за по-лесно визуализиране, разликата тук е силно преувеличена.

Поради тази причина професионалните монитори от висок клас имат 10 или 12 битов панел и необходимата подсветка, за да могат да покажат както ярки наситени цветове, така и плавни преходи.

Тази статия цели да запознае с основните понятия за това как се образува цвета, какво е цветово пространство и да ви покаже, че не винаги работата в по – голямо пространство ще ви даде някакво предимство. Надявам се, че ви е била полезна!

Текст и материали:

Неделчо Кадиев

Допълнителни материали:

Wikipedia.org, Cambridgeincolour.com

Коментирай

Не сте въвели всички задължителните полета!

Вашият коментар бе публикуван успешно!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Задължителните полета са маркирани с *

Стоян | 05.06.2020 Отговори
Статията е написана много добре! Полезна е!
Сони | 15.03.2016 Отговори
Аабсолютно погрешно е твърдението че по-голямото цветно пространство не дава предимство. Вие тук засягате основно монитори, но фотогафията не се гледа само на монитори а и се печата. В тази връзка може да се допитате до едно от най-големите професионални фото-принт студия в Бургас или вносителите на професионални фотографски принтери да ви обяснят защо. Вече масово се печата в Адоб и снимането в това пространство определено дава предимство. За съжаление към момента все още няма камери, монитори и принтери които работят в Про Фото, но не случайно работното пространство на Лайтрум е именно Про Фото - тъй като хората мислят в перспектива. Когато като мен печата N на брой количества седмично определено ще видите предимството на Адоб пространството. така че като фотограф моят съвет към хората е да снимат в Адоб и по време на експорт да съобразяват за какво е снимката . Да, ако е за монитор sRGB e OK, но ако ще печатате съобразете го с медията на която ще печатате и с принтера - вече има достатъчно голям брой профили в редактиращите програми. Снимането в RAW определено е задължително защото това ви дава повече свобода при цветното пространство, а колегите в чужбина са на много различни мнения по отношение на това дали при RAW има значение цветното пространство - някой твърдят че не (с което повечето в БГ се съобразяват), но има и такива които са правили тествое доказващи че оказва влияние. Много е индивидуално при различните камери и въпроса е много спорен. За това отговорът е много прост - от по-голямо към по-малко винаги може да се премине. Файлът не е кой знае колко по-голям че да се лишавате от възможностите за качеството.
PhotoPavilion | 27.10.2014
Здравейте, В статията никъде не се твърди, че по - голямото цветно пространство не дава предимство, за да не се съгласявате с това. Статията не претендира за изчерпателност и абсолютност, но е съобразено с нивото на повечето любители, т.е. хора неразбиращи какво е това цветово пространство и за които съкращението sRGB или AdobeRGB, е същото като БДЗП или АГППДП, т.е. неясно. По - нататък във времето, в блога ще има и по - изчерпателни статии насочени към ентусиастите и професионалистите, но не се опитвайте да влагате нещо в тази статия, която тя не е. Опитът ми показва, че повечето хора любители все още работят на лаптопи, чиито екрани не поддържат дори sRGB на 100%, камо ли нещо по - добро. Някои работят и на отделни монитори, но такива за по 300-400лв., които са с бюджетни e-IPS матрици и 6 битови панели с FRC. За тези хора не е предимство (да не кажа, че е вредно) да работят в по - голямо цветово пространство, тъй като реално не виждат какво правят със снимката. Разбира се един професионалист, който разполага с подходящия монитор и работи с подходящата фирма, която да му изпечата нужното качество, ще работи в aRGB или ProPhoto, но за повечето хора това не е нужно и разликата е прекалено малка, спрямо инвестицията която трябва да се направи за да се работи по този начин. RAW файловете нямат назначено цветово пространство, така че то се задава при конвертирането и няма абсолютно никакво значение дали е настроен фотоапарата в sRGB или AdobeRGB. Досега не съм видял тест доказващ противното. При всички случаи ви благодаря за мнението, но не смятам, че то влиза в разрез със съдържанието на статията.

Най-популярни:

Най-ново от събития:
Най-ново от конкурси: