Как да създадем въздействащ HDR кадър?

Питали ли сте се, защо когато снимате на ярка светлина или срещу слънцето снимките изглеждат (според това как сте насочили фотоапарата) или много светли без детайл в светлите области (като небе, облаци или човек облечен в бял костюм), или пък много тъмни и без информация в сенките? За разлика от човешките очи, които се адаптират на различна светлина и виждаме информация едновременно и в тъмното и в светлото, фотоапаратите имат по-ограничен капацитет за това кое могат да пресъздадат. Те имат по-нисък динамичен обхват.

Динамичният обхват определя колко информация може да пресъздаде един фотоапарат от най-тъмната област от една снимка, до най-светлата. По-новите фотоапарати се справят по-добре, но като цяло проблемът си остава, че не може да се покаже напълно това което вижда човешкото око. При тях трябва да се направи компромис. Или пък не? Цифровата фотография носи със себе си много предимства и нови технологии, които ни позволяват да преодолеем ограниченията на техниката. Днес ще поговорим за една такава технология наречена HDR (High Dynamic Range или преведено Висок Динамичен Обхват).

hdr (1)

Във фотографията динамиката се измерва в стопове (количество светлина), като един стоп отговаря на двойно увеличение на възприеманата светлина. Днес повечето фотоапарати имат динамичен обхват между 8 и 10 стопа, а този на човешкото око е по-близък до 20 стопа. Как можем да увеличим тази стойност при заснемането? В почти всеки фотоапарат има функция наречена exposure bracketing. При активирането й той може да заснеме няколко снимки (обикновено три), които са с различна експонация. Примерно първата е това, което фотоапаратът е отчел като правилна експонация, втората е недоекспонирана (по-тъмна отколкото трябва) и третата е преекспонирана (по-светла отколкото трябва).

hdr (2)

Всяка една от тези снимки ни носи различна информация, тъмната е запазила деталите в светлите области (като небе, бяла рокля, светла кола и т.н.), а светлата запазва детайл в тъмните области (примерно при пейзаж, те могат да са сенките под короната на дърво или нещо друго в предния план). Като обединим тези снимки в една, ние можем да получим изображение с много по-голям днамичен обхват отколкото фотоапаратът може да възпроизведе. Според начина на обединяване има няколко варианта: Exposure Fusion, Exposure Blending и HDR. Нека ги разгледаме набързо:

1. Exposure Fusion – при този подход, трите снимки се обединяват в една чрез осредняване на стойностите на всеки пиксел. Така получаваме снимка с по-нисък контраст, но и по-добра динамика. Изображението, което се получава ни носи около 12 до 14 бита на канал. За обработката може да се използват много програми: Photomatix Pro, Enfuse и др.

hdr (3)

2. Exposure blending – при този подход, снимките се наслагват като слоеве в обработваща програма и от всеки слой се изтрива това, което не е нужно. Например от светлата снимка се изтрива небето (или друга изгоряла област), от тъмната снимка се изтриват тъмните (блокирани) области и накрая след смесването на обработените слоеве получаваме снимка, която пресъздава това, което сме видели с очите си. Изображението, което се получава ни носи около 12 до 14 бита на канал. За обработката може да се използва всяка програма, която поддържа слоеве: Adobe Photoshop, Corel Photo Paint, Gimp и др.

hdr (4)

3. HDR – при този подход, се използва специализирана програма (като Photomatix, Photoshop, HDR Efex Pro и много др.), която след смесването на трите изображения генерира HDR файл. Този файл съдържа много информация и ни носи до 32 бита на канал. Тъй като повечето LCD дисплеи могат да покажат около 8-10 бита, HDR изображението не може да бъде изобразено както трябва и се налага да премине още една операция, наречена Tone Mapping.

hdr (5)

Тази операция прилича донякъде на Exposure Fusion. Разликата е, че променя цели области от изображението чрез операции подобни на dodge и burn и имаме пълен контрол над процеса. Можем да изберем колко от целия динамичен обхват искаме да присъства във финалното изображение.

hdr (6)

Накрая да обобщим какво ние е нужно за да получим снимка с голяма динамика:

1. Статив – тъй като за да се смесят правилно снимките, те трябва да не се разминават (както може да се получи при снимане от ръка, където най - малкото трепване се отразява) и е нужно да снимаме със стабилна опора.

hdr (7)

2. Дистанционно или самоснимачка 2 секунди, за да премахнем/намалим вибрациите които биха се получили при натискане на спусъка на фотоапарата.

hdr (8)

3. Активирана фукцията exposure bracketing (възможно е, ако се снима в ръчен режим да се сменя само скоростта на затвора при фиксирана бленда и ISO чувствителност).

hdr (9)

4. Да се снима в приоритет на бленда или ръчен режим и фиксиран баланс на бялото и ISO чувствителност.

5. Обработващ софтуер – може да да се използват много програми, като HDRsoft Photomatix Pro, Adobe Photoshop, HDR Efex Pro и др. В случая съм използвал Photomatix Pro.

hdr (10)

6. Много, много експерименти.

Материали и текст:

Неделчо Кадиев

Коментирай

Не сте въвели всички задължителните полета!

Вашият коментар бе публикуван успешно!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Задължителните полета са маркирани с *

Борислав | 02.08.2017 Отговори
Използвайте режима с вдигнато огледало (огледалото се вдига преди освобождаване на затвора).
PhotoPavilion | 27.10.2014
Здравейте, Това ще помогне да се намалят вибрациите, но единствено при използване на по - дълъг обектив. При широкоъгълните разликата е незначителна или никаква. Също така, всички съвременни фотоапарати имат Live View, където огледалото е вече вдигнато и поне при Canon се използва електронно първо перде. Така, вибрациите са намалени до минимум.
Симеон Горанов | 18.02.2016 Отговори
Попадал съм на "правилото" при bracketing, че оптималната стъпка е 2 стопа т.е. -2, 0, +2, но пък не използвам HDR достатъчно много, за да съм проверил това на практика. Какво е мнението на опитните практици?
PhotoPavilion | 27.10.2014
Здравейте, Два стопа за мен лично е много голяма стъпка. Колкото е по - малка стъпката, толкова по - фини градации на тоновете можем да уловим и толкова по - реалистичен можем да направим HDR-а в последствие. От опит съм установил, че най - добрата стъпка между кадрите е около един стоп.