Старопланинското приключение: КОМ – ЕМИНЕ

Скъпи читатели,

Нашите приятели Криси и Вальо, решиха да споделят тяхното приключение в Стара планина при преминаване на небезизвестния преход Ком - Емине.

Приятно четене.

 

ДЕН 1

-Това е последната раница! Ще Ви чакаме около Петрохан. Успех! Това бяха последните ни думи, изпращайки 8 приятели поели по пътя от вр. Ком до нос Емине или още познат като “Маршрут на дружбата”- най-дългият пешеходен маршрут в България и финална отсечка от европейския туристически маршрут Е3 - от Атлантика до Черно море. Малко повече информация може да намерите тук. Спогледахме се в Вальо, работата беше ясна..след един месец е наш ред :) Обратно на очакванията за денонощно четене, физическа подготовка и приготвяне на дневно меню отидохме за две седмици в Гърция - на нашето място. Слънце,топлина, бриз...утопия (единствено двамата с Вальо и морето 24/7).

Признавам, че от време на време се прокрадваха мисли за прехода, но не се задържаха за дълго. Поради липсата на интернет и техника, освен фотоапарат и Kindle, нямаше начин за получаването на каквато и да е информация относно преходът с главно “П”. Дните минаваха, нямах търпение да чуя разказа им и естествено да видя снимките. Все още не знаеха за нашия план. Двете седмици отлетяха неусетно, в месеца се появи буквата “Р” или с други думи вече трябваше да си обувам чорапи. Минахме Маказа, но и на двамата хич не ни се прибираше, след завой надясно поехме по пътя към нашето Черноморие, под претекст, че трябва да съберем сенника на караваната, нали знаете...задължения. Междувременно, едни приятели пътуваха към Силистар...и неусетно се очертаваха още четири дена море..лоша работа. Ще спра до тук с морските подвизи, ясна е работата...100% слънчев загар и сол и 0% подготовка.

Събуждайки се стресната, осъзнах че остават точно 7 дена, до денят “Х”. Това означаваше 5, защото на 6тия трябваше да сме в София, при родителите ми, които ни закараха, а на седмия пътуваме. Благодарение на тренинга, който имаме, двамата с Вальо, се справихме с пазаруването на храна за 6 дена (за нея ще дам подробна информация по-нататък) и събирането на раниците за около 3 часа. След това въз основа на книгата “ От вр.Ком до нос Емине” създадохме наш план- график, включващ километрите до всяка точка от прехода и ориентировъчния дневен преход. Направен на базата на темпото ни, и това, че сме минавали по- голямата част от маршрута на части. Най-хубавото беше, че успяхме да намерим Katadyn Hiker Pro, помпа за филтриране на вода, в България...сигурно беше и единствената бройка в магазина. Всичко беше точно, ентусиазмът и желанието бяха на лице, само имах малки резерви относно времето- тоест лошото време, не знаех как ще ми понесе. Все пак да те вали няколко дена, докато си на палатка края на септември… и в добавка вятър по билата на Стара планина...ммм..ще оставя изводите на вас. Карта за фотоапарат...чорапи-лилави..филтър...не издържам вече!!! 5:30 сутринта, неделя 20 септември, се изстрелях от леглото, приготвих любимите ни пържени филийки с боровинки, последна баня, или поне в близката 1 седмица. Телефоните и фотоапаратът се зареждаха до последно. В главата си прехвърлям отново целия багаж, едно по едно, за да съм сигурна, че всичко е на лице. След близо 2 часа път се намираме пред х. Ком...прекрасно време и ето пак. четка за зъби, конец за зъби...лъжица...стига толкова си казвам. Поех дълбоко дъх, последна снимка с нашите и в 10:50 поехме покрай х. Ком, следвайки маркировката- бяло/червено/бяло.

Хаха..още на първите 10м. имахме чудене, коя от двете пътеки е нашата, но бързо влязохме в час. Ох...не е като на Гръцкия плаж...Предстоеше ни сравнително рязко изкачване до билото през борова гора...Камъни, клони...стръмно, тежи ми...леле, едва началото е! Да си призная всяко начало е така, поне при мен. Чувствам краката и ръцете си неконтролируеми, повече сърф трябваше да карам...След кратък разговор със себе си, се взех в ръце, погледнах напред и се оставих на пътя. На края на пътеката ни посрещна стадо коне, едно от многото които срещнахме по пътя.

За да стигнем до вр. Ком, поехме на дясно, след около час бяхме пред паметника на И.Вазов, слънцето печеше..голям кеф! След кратка пауза и двамата забихме поглед в земята в търсене на камъчета..няколко ни проговориха и скочиха в джобовете.

Трябваше да се върнем, по същия път, слизайки вятърът от север се усили и облаците плъзнаха по-ниско и обвиха билото.

Внезапно се сетих, че не съм изключила телефона си, както споменах, първия ден все още се наместват чакрите. Секунда невнимание и цяла седмица без телефон. Както и да е, беше важно да поддържаме телефонът на Вальо жив! Имаше няколко пътеки и никаква ясна маркировка. След помощ от GPS-a и трака на Дизела, хванахме правилната пътечка. Симпатично лъкатушеща между камъчета, на долу..нагоре..страхотна планинска пътека :)

За жалост, не след дълго беше заменена от широк черен път, един от многото. които ни очакваха през тези 650км. По него се излиза на първия проход- Петрохан..беше ни познат, защото преди месец бяхме докарали нашите приятели за техния преход. Запътихме се към чешмата с ледено студена вода, спретнахме традиционния обяд- пакет сухари (bake rolls) и консерва риба. Това си го делим двамата, все пак сме ultralight :D Напълнихме меховете с вода и О,не! Пак изкачване през борова гора. Разминахме се с група баби, които се прибираха от бране на боровинки. Имахме за цел да подминем х.Петрохан и да разпънем палатката на билото, речено сторено. Малко преди да излезем на билото,освен върволицата прибиращи се баби, пред нас претича елен.

Жалко, че беше далеч. Междувременно ни застигнаха гъсти сиви облаци, придружени с лек вятър. Нищо работа. На бързо разпънахме палатката, намерих равен широк камък, върху когото се приготвя вечерята - chef Вальо е майстор в приготвянето на храната, докато си стои в чувала ( още много имам да уча). Вечерното меню се състои от топли полуготови спагети - за мен зеленчукови, за него с месо.

Лека нощ от вр. Тодорини кукли.

 

ДЕН 2

На сутринта гледката липсваше, около нас беше само мъгла. Предстоеше ни сериозно слизане към с. Гара Лакатник с доста километри асфалтов път. На билото добре ни поваля, дори не изчака да съберем палатката, а след това докато хванем пътеката към х. Пробойница се намокрихме още по-качествено, слиза се по зимната маркировка между висока трева и клекове. Продължава в гора, чак до х. Пробойница, където обядвахме. След нея пътеката се трансформира в горско пътище (широк черен път) до с. Губислав..а, дъждът вали, ли вали...Навлизайки в селото предстоеше време за почивка и любимата ми част- половин шоколадова вафла :D...

Пийнахме по една студена вода, и яхнахме пътя..безкрайно слизане...7км асфалт до следващата спирка- с. Гара Лакатник, която не беше крайна, а от там ни оставаха още 6км. асфалт до с. Лакатник. Едва втори ден, а се чувствах скапана от това слизане по пътя. Поне към с.Гара Лакатник времето се пооправи, а с него и настроението :)

От там, спряхме пред близкия добре зареден магазин, включихме телефона да се зарежда, направихме импровизирана вечеря.

Доволни и с усмивка, стегнахме връзките на обувките и метнахме раниците на гръб поехме напред и нагоре към с. Лакатник. От чешмата преди селото напълнихме само 2 литра вода, защото в центъра на селото има друга чешма. Тук законът на Мърфи действаше с пълна сила - чешмата не работеше…С въздишка продължихме напред, прекосихме центъра и си хванахме пътечката. Подминахме селото и спахме на едно хълмче над него.
Беше топла и приятна вечер.

Коментирай

Не сте въвели всички задължителните полета!

Вашият коментар бе публикуван успешно!

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Задължителните полета са маркирани с *

Ивайло Киров | 28.03.2019 Отговори
Пътеписите са най-добрия начин човек да усети как точно стоят нещата и да научи важни неща..Другият начин е човек да систематизира всичкото инфо на едно място........ В линковете в коментара ми може да намерите полезни неща за маршрута ако ще го преминавате самостоятелно без водачи . Единият е за фейсбук група, която направих и в която има събрано всикчо полезно за маршрута https://www.facebook.com/groups/1824588117655479/ .....Има GPS координатите на всички водни точки по маршрута във файл за качване в навигацията(туристически гпс) или телефона(орукс мапс +бг маунтайнс) и в допълнение има и една *хартиена* водна карта в която са дадени за улеснение, за да знаете какво ви очаква за деня, разстоянията между всяка една вода и има и с две думи пояснения коя вода е съмнителна, коя пресъхва и т.н... Файлът с двете водни карти е ъпдейтван лятото на 2018г след тазгодишното ми трето поред Ком-Емине. Има планове за преминаване, километрите между хижите, екипировка...... Това е блогът където влизам по-рядко затова ако имате въпроси в фейсбук групата http://zcezbpm.blogspot.bg/2015/07/colororangeb-12-2015bcolor-bsize14pt.html

Най-популярни:

Най-ново от събития:
Най-ново от конкурси: